В „Книга за българите” писателят Антон Страшимиров разгръща целия си талант и влага своите богати познания за българската народопсихология. Той разглежда пет основни етнографски типажа, които съставляват нашия народ: мизийци, шопи, тракийци, македонци и рупци. Макар че в днешна урбанизирана България тези групи са трудно различими, по време на Първата световна война, когато е писана тази книга, те са били видими. Техните народопсихологически особености са описани от Страшимиров изключително колоритно и са илюстрирани с множество реални житейски истории. Читателят се потопява в едно до голяма степен патриархално общество, в което всеки държи на своя бит, традиции и колорит.
„Книга за българите” е и една пъстра панорама на цялостния обществено-политически живот в страната през второто десетилетие на миналия век. Чрез народопсихологията авторът се стреми да обясни националните възходи и падения и да предложи своя отговор на вечните въпроси за историческата съдба на българите, които ни вълнуват и до днес.
