Използвайки като фактологична канава историята на човечеството и особено българския и дял, в книгата си "България и глобализмът" авторът прави опит да докаже, че глобализмът не е продукт и феномен на нашето съвремие и действителност. Според него той е заложен в поведението на държавните формации още в древността и се проявява с различна сила през отделните исторически периоди от развитието на човешкото общество.
Стъпвайки на световните събития, Божко Божков вписва българската древна, стара, нова и най-нова история в контекста на глобализацията, която представя за частен случай в общия процес, доказвайки нейната закономерност. Така читателят получава информация за световните събития, за мястото на България в тях, за общозначими личности с тяхната деятелност и приноси и вреди за човечеството. От тази гледна точка с увереност може да се твърди, че книгата "България и глобализмът" има почти енциклопедичен характер. Същевременно читателят добива впечатление, че глобализацията съществува паралелно с антипода си - индивидуализацията. Според автора те са в постоянна борба и периодически надделява един от тях, който на определен етап се заменя от другия. По този повод Божко Божков пише: "Без да сме пророци, можем да прозрем, че и в 21 век са заложени предпоставки за дву- или многополюсни модели, независимо от неприкрития стремеж за глобализация на една нова световна сила."
Доцент д-р Димитър Зафиров
