Последната нощ в Света гора и Зограф.. Дълбока нощ е и въздухът слабо се захлажда. Другите отдавна спят. Изглежда спят и монасите. Аз бодърствам. Луната е пълна и се е вдигнала горе и осветлява параклисите, иконите вътре, кандилата. Чак в килиите на монасите се е провряла... Все ми се струва, че тази луна има желание - вместо с кибрит или със свещ, тя да запали всички кандила. И сега си представям какво ще стане, ако луната наистина запали всички кандила, във всички параклиси и келии, във всички монастири на Света гора - как нощ вече няма да има. И каква светлина ще е. Сутринта, като изгрее слънцето, ще види цяла една планина да свети, като че едно друго слънце се изправило отсреща му. Дали не е слънцето на християнството, което толкова години все свети в душите на толкова милиарди хора, минали и заминали - все с надеждата, че ще ги направи по-добри. По-човеци. По-богоравни. След като всички идеологии не можаха да свършат тази работа, след като всички политици в цялата човешка история се -провалиха, след като цял един век - двайсетият, се умори и поради това също тъй се провали в напъните си да промени живота на хората, като им изпрати един експеримент - комунистическия, и си върна пак назад колелото, тогава кой остана на хората. Капитализмът не можа да направи живота им по-добър. Не можа и социализмът...
