До каква степен и по какъв начин човек наистина може да стане автор и творец на съдбата си? Способен ли е да постигне себе си и независимо и свободно да определя целите на своя живот и как?
В началото на 50-те години на века Е. Ериксън прави опит да отговори на тези въпроси и предлага цялостна концепция за човешкото развитие и генезиса на идентичността. На него дължим въвеждането в психологията на понятието за идентичността в смисъла на самостоятелна единица за анализ на психичния живот на човека.
Дължим му и разгърнатата интерпретация на феномена идентичност като основа за психичното здраве и зрелостта както на индивидуално, така и на колективно равнище.
