Изследването е посветено на най-драматичния и ключов момент от съвременната политическа история на Италия - прехода от Първа към Втора италианска република и свързаните с това дълбоки трансформации. Политическите трусове в италианската действителност, предизвикани от скандала „Градът на подкупите” и разследванията „Чисти ръце”, водят до безпрецедентна делегитимация на управляващата класа и елиминиране на традиционните партии. Появата на нови политически формации и водачи налага нов тип политическо говорене и нови канали за въздействие и манипулиране на електората. Анализирани са: новият политически език, средствата за пропаганда и специфичните реторико-аргументативни модели на италианските лидери от преходната фаза. Изградени са сравнителни ораторски портрети на новите партийни водачи, част от тях и към настоящия момент действащи лица от политическата сцена на полуострова. Особен акцент е поставен на „берлусконизма”, като политическо и медийно явление, превърнало се в модел на подражание в младите европейски демокрации, в това число и у нас. Обхванати са редица феномени от политическата култура на съвременна Италия.
"Много убедителен ми се струва изборът на историческият период, предмет на анализа: преходът от Първа към Втора италианска република. Става въпрос за период, базиран на "настоящето", който все още е предмет на разискване, тълкуване и разглеждане, все още от него зависят съвременния избор и направления на италианската политика. Забележителни са историческата възстановка на прехода и сравнителният анализ на средствата за политическа пропаганда, използвани от различните представители на италианското "политическо лидерство". Поради високата научна компетентност и оригиналност, с които е разгледана в тази монография темата за реториката в политическия дебат на Италия в края на 20 век, това изследване със сигурност е от голям интерес в Италия".
Проф. Аугусто Понцио
