|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Лошите самаряни: Митът за свободния пазар и тайната история на капитализма
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Етюди, критики, иронии
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Проблясъци от прожектор
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Глобализацията и националната съдба. Сблъсъкът интереси-разум
|
 |
Автор: Марко Семов/Мarko Semov
Раздел: Актуални политически анализи
Издателство:
Македония прес
Народност: българска
ISBN: 9548823497
първо издание, 2004 год.
меки корици,
197 стр.
Цена:
15,00 лв (7.67 €) 
Прикачен файл:
|
Глобализацията - този световен проблем навярно е един от най-значимите, в този смисъл и един от най-изследваните в последните 15-20 години. Всъщност темата за глобализацията и нейните последици за света стана център на особено научно и политическо внимание след разпадането на бившата социалистическа система и вече значително по-свободното и облекчено въздъхване на световния капитал и по-точно на транснационалните капитали, чието жизнено пространство рязко се увеличи.
Паралелно с този процес, обективно предположен от силния размах на информационното общество, се разви още един процес - появата и разширението на държавната глобализация. Паднаха редица ограничителни сили, падат и държавни суверенитети и което е най-важното - САЩ, а заедно с тях и капиталите им, си отдъхнаха по-свободно и плъпнаха и там, където до вчера не очакваха, че така лесно могат да стигнат. Навлязоха, с други думи, в бившите, до вчера съветски, зони на влияние. Нещо повече, примерът с Ирак показва, че от тях вече зависи кои компании да бъдат допускани до възстановителните работи в Ирак и кои - не. В този смисъл понятието глобализация до голяма степен се препокрива с опитите за американизация на света.
Човечеството заговори за нов световен ред, различен от световния ред, установен, да речем, от Римския клуб веднага след края на Втората световна война. Политолози, социолози, изследователи на бъдещето, икономисти почти да края на 80-те години говореха за бъдещето като време на конвергенцията. Преди това беше модна темата за постиндустриалното общество, Тофлър го нарече „Третата вълна", като формулира отличителните знаци на новата информационна цивилизация.
|
|
|
