Български книжици
гр. София, ул. Аксаков 10
 
Раздели
Полезни връзки
Национална Библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
Дюкян Меломан
Словото - българска вируална библиотека
Фондация "Елизабет Костова"
Вестник "Култура"
Антикварен магазин "Светлоструй"
Вестник "Литературен вестник"
НАБИС
Facebook - Български книжици

 

Нашата препоръка
Преходно време. Личности, идеи, събития. История по... и отвъд документа , книга 2
Литературоведският Вавилон, Междутекстови анализи. Диалози и мълчания том 3
Четири 
Автор: Валентин Дишев
Раздел: Българска съвременна проза
Издателство: АРС-Благоевград
Народност: българска
ISBN:
първо издание, 2010 год.
меки корици, 221 стр.
Цена: 14,00 лв  
Прикачен файл:
Повече от три години след публикуването на четвъртата му част и малко преди остатъкът от допечатките на допечатките (в два от случаите – "... на допечатките") на тиражите на отделните му части да останат по-малко от 50, проектът "Четири" на Валентин Дишев вече се появи и ще бъде продаван в книжарниците само като едно цяло – с бандерол, свързващ и подреждащ отделните му части (публикувани като четири отделни книги).

Ваня Стефанова за "Четири" (фрагмент от рецензията – "Рунически реален и отсъстващ" – или "Четири" на Валентин Дишев: “Квадриги”, “Кап(ища)”, “Квадрати” и “Послесловия” – в "Поречия", бр. 1/2008 г.):

"Намирам “Четири” на Валентин Дишев за най-ценната книга, споходила ме през последните години – една от най-благодатните (за прочит) и най-мъчните (за коментиране). Една от големите, сложните български книги…
Да, правилно чухте – сами знаете, колко е ронливо и трънливо търсенето на “своите” автор и книга. Това, често пъти обезкуражаващо и ‘невъзможно’ дирене на безостатъчно добро (и сетивно, и мисловно) ‘звукоотражение’ у себе си… А да намериш съвременната поетична книга, която оправдава усилията на такова дирене (синхронно и в двете посоки) – ето, то е истинска рядкост.
Тези, които вече са я открили за себе си, ще се съгласят – книгата съчетава белези, навично и предразсъдъчно мислени като контрастни или дори несъчетаеми: тежка мисловност, а пестелив, ‘паяжинно’ фин изказ; висока интелектуална ‘плътност’, а емоционалност, която би била свлачищна, ако не бе дестилирана в лекия, аристократически капризен рисунък. Към всичо това – видима, дори ‘осезаема’ образност… А посмеем ли да надзърнем в етическия план, там откриваме особена тиха суровост (да не кажа склонност към аскеза, дори към стигматичност) – и отекващата тишина, която (напук на ‘здравите’ ни възприятия) не е ‘студена’, а топла.
“Четири” не е стихосбирка в четири части. “Квадриги”, “Кап(ища)”, “Квадрати” и “Послесловия” не са и просто четири книги. Нито пък само четири части на една книга… Те са концептуален проект с единен художествен (а струва ми се – и ‘надхудожествен’) замисъл. Неслучайно, паратекстовете (заглавията, уводните “Думи преди” и “Затова”, както и “Думи(те) след”, ограждащи масива на ‘чистата’ поезия във всяка от тях), не просто заемат значителен дял в цялото. Те са значещи в него; те позволяват (и) прочита на един прастар лироепически сюжет – oнзи, проследяващ поновому пътуването: от точката на отпътуването (тръгването, изчезването) до точката на едно (неслучващо се в сюжета на макротекста, но предизвестено) завръщане. Защото – казва авторът: “Смъртни сме и трябва да се движим”.
Дали са нужни думите “преди” и “след”, в които с (на пръв поглед) натрапчива рефренност, на читателя е припомняна единосъщата история, наченала “в хралупата на поета”? Въпросът е реторичен, разбира се… В тази история, доловимо заземеният (в проявленията си на Дзин, Дзап и Журналиста) и все пак, приятно загледан встрани (философски о-странен) ум, ни води към едно пътуване. То (пътуването) не просто осигурява художественоконцептуалното единство на “Четири”. С по ‘детски-невинно-коварство’, поетът ни повежда от “Квадриги”-те си, през “Кап(ища)-та и “Квадрати”-те, до “Послесловия”-та – през имплицитно съдържащата се знаковост на четирите коня (чиито опашки за разлика от нашите ‘опашки’, винаги са отзад). През четирите човешки сезона и празния такт на четвъртия лист (на детелината... появяващ се именно като пропуснат такт в една от миниатюрите)… През четирите страни на ‘квадрати’-те (представени символно от по четири миниатюри, скъпернически оскъдни като словесна маса, но безусловно подсигуряващи поредния фрагмент от пътуването ни)… И през четирите еманации на Аза в (уж) четирите книги.
Текстовете на Валентин Дишев притежават свойството сами да пораждат контекста, в който могат да бъде разчетени (то проличава още в “Квадриги”). Авторът дискретно, но добросъвестно ни е предупредил за тази особеност в един от уводите си (а да не пропускаме и факта, че сам нарича книгите си “погледи”). Не е ли тук поредната, гранична за българската поезия, точка, в която крайният субективизъм и крайният обективизъм зашеметяващо са затворили кръга си?.. Сами преценете! Но в това можем да намерим (ако искаме) поне един възможен ключ към оскъдния деликатен изказ.
Сложната простота на миниатюрите може да бъде проследена и аргументирана в собствените граници на всяка от тях, както и в рамките на ‘цялото’, но и в двата случая – вариантите далеч няма да бъдат само два. Защото всяка от миниатюрите е способна да бъде един вид ‘подвижен’словесен и образен калъп за пораждане на необозрим брой различни текстове с различни значения и функции. А наричайки ги “миниатюри”, правя това с уговорката, че те са твърде различни, както от вече реализираните в класическата ни поетическа традиция, жанрови форми, така и от определяните като “хайку” кратки форми (най-малкото, защото са плод на европейска, а не на източна чувствителност).
Казаното е валидно, както за “Квадриги” и “Кап(ища)”, така и за “Квадрати”, които звучат не по-малко философски, но не толкова минорно. По-палави и ‘бодливи’ са, и с повече жизнена самоирония (в сравнение със стаената жертвеност на “Кап(ища)” – но и с нежност – толкова тънка, че може да пореже и нарани (почти както е в “На ръба на нежността/ облак се поряза.”)…
С няколко щриха само, поетът улавя и придава поредния моментен ‘пейзаж на душата’, без резки контури, без контраст и полярности – просто щрихи от релефа на битието, които приласкават сетивата и мисловността; няколко щриха, от които да тръгне читателската рецепция и да дорисува цялата картина…
Тъкмо затова, въпросът за многомерната идентичност на субекта, е един от интригуващите въпроси при четенето на “Четири” – авторът на тетралогията, естествено е автор и на собствените си персоналистични маски. Най-земен обаче, безспорно той изглежда в “Послесловия”. Вече извън “хиперпространството” на миниатюрите, там релефността на битието, може да бъде сведена до “наивното”, “обедното”, “тъмното”, “прозрачното”, “зеленото” на субективното съществувание, защото философската дистанция не е толкова голяма. Всъщност… в някакъв план, тези текстове са и смислова мрежа, която би могла да зададе контекст за четене и декодиране на пестеливото слово в миниатюрите от “Квадриги”, “Кап(ища)” и “Квадрати”.
С неприкрита усмивка, поетът ни подсказва, но и като че ли веднага ни отказва подобна възможност. И не толкова понеже ни е съобщил, че текстовете в последното от четирите мънички книжни тела са “подпорки” за куцащи маси и отзяващи шкафове (“подпорките” биха могли да имат функцията да подпират не само мебели, но и нашия прочит) – а защото са отнесени само донякъде към паратекстовия корпус (както подсказва самото озаглавяване “Послесловия”). Може би – и защото опашката на историята си знае мястото…
Читателят не е подведен, че тя (историята) е приключила. Разбира, че краят на нейната безкрайна вариативност идва от другаде (от разказа за разказването на тези “истории”) – и все пак се изкушава да ползва паратекстовия ключ към разчитането на цялото. И да си припомни, че “много поети ни въвличат в търсенето на пълнеж за душевните им празноти, а тя – Поезията – иска някой да запълни празнотите на духа”… Но също и че: “То затова толкова поети хукнаха да запълват празнотите на духа, ама така бързо хукнаха, че клетите им душици така и не сколасаха да ги догонят… И си се търсят поетите без души и душите без поети… търсят се… и няма къде да се срещнат…” (цитирам "Думи преди" на "Квадриги”).
Тогава вече, читателят (в мое лице) се досеща: целият художествен свят на “Четири”, е центриран не около отдавна дотегналия ни конфликт между “телесно” и “духовно” – той гравитира около оста “душа-дух”, пространство е за тяхната среща.
А пътуването продължава…"

Търсене     
 
Важни Новини
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2018 г.
Още...
Регистрирани потребители
Име:

Парола:


>> Регистрация
Новини
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2018 г.
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2017г.
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2016г.
Светли празници!
Годишна класация 2015г.
Още новини...
10 най-продавани книги за месеца
1. Троичният социален ред: сборник статии и лекции
2. Преходно време. Личности, идеи, събития. Договореният преход в България: Книга 1
3. Пътешествие по Източна Европа
4. Чуждопоклонничеството и българските национални интереси Т.1: Българо-Руските отношения.
5. Литературоведският Вавилон, Междутекстови анализи. Диалози и мълчания том 3
6. Документални доказателства по Дневниците на Старозагорския митрополит Павел (за периода 1924 - 1939 г.)
7. Серотонин
8. Скрити истини за Втората световна война
9. Вирджиния Улф
10. България и Беломорието (октомври 1940 – 9 септември 1944 г.).Военно политически аспекти

    © 2003 - 2012 Български книжици, office@knigabg.com