Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и постижения, Проф. д-р Петър Ников, БАН Марин Дринов, 2009

Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и постижения

Автор: Проф. д-р Петър Ников
Раздел: Османски период и Българско възраждане
Издателство: БАН Марин Дринов
Народност: българска
ISBN: 9789543223046
трето издание, 2009 год.
твърди корици, 403 стр.
Цена: 13,50 лв (6.90 €)

ПРЕДГОВОР
Усилията и борбите на българския народ през първите три четвърти на XIX в. за свободна българска църква, известна под името Български църковен въпрос, съставят несъмнено най-крупния въпрос, който е движил българския обществен живот преди Освобождението. Тия борби са били една върховни, синтезирана проява на копнежите, стремленията и волята на възраждащия се българин - най-силен израз на идеите и тенденциите на Българското възраждане, в основата си идеи и на Великата френска революция — за свобода, равенство и самоопределение. Тогавашната българска действителност е криела, разбира се, и други проблеми, които са вълнували българската душа; обаче никоя от тия проблеми - просветни, икономически, политико-революционна и др. - не е изпъкнала с такава сила и наложително ст, не е добила оня всенароден характер, както въпросът за църквата. Идеята за свободна българска църква се явява преди Освобождението като най-палящата обществена проблема, която притегля всеобщото внимание на българския народ, съсредоточава целия негов устрем и енергия. Тоя общонароден български въпрос обгръща в себе си максимални народни стремежи и постижения. Осъществяването на тая идея даде наистина на българския народ първите най-големи придобивки след петвековно робство и забвение: официалното признание на неговото национално съществуване, националното му обединение в неговите етнографски граници и една вътрешна автономия.
На тоя голям въпрос от нашето вчерашно развитие, което е и би трябвало да бъде в основата на нашето настояще, е посветена тая книга. Никога може би нуждата от запознаване на българското общество с него и изобщо с епохата на Българското възраждане не е била така голяма и наложителна, както днес, след големите народни нещастия.
Допреди Освобождението нашият народ заедно със своите водачи се държеше здраво за корените на своето минало, изучаваше го, търсеше и намираше тласък, указание и насоки в него, запазвайки крепко народните си традиции, оплодявани от духа на времето, и осъществяваше и издигаше крачка по крачка голямата епоха на Българското възраждане; след 1877 г. обаче връзката с миналото се пренебрегна и разслаби до крайни предели.
Големите народни разочарования само след полувековен свободен живот сепнаха българското общество и доведоха до съзнанието му необходимостта от сближение и завързване с миналото, от задълбочаване в него. Наложи се нуждата от една трезва и здрава историческа просвета, лишена от екзалтация и шовинизъм, която да даде на водещата българска интелигенция един верен поглед за нещата в настоящето и бъдещето и един сигурен ръководен критерий за правилно преценяване и разрешаване на големите проблеми в нашия обществено-национален живот, с избягване на лутаниците и грешките. Това съзнание наложи и на българския историк повелителния дълг наред със своята научна работа да напрегне сили и се отдаде на дейност за сеене на родно историческо знание. Може би от гледна точка на чистата наука, на интересите на българската историческа наука е преждевременно той да отвлича сили и за популяризации. Обаче историята повече от всяка друга дисциплина е наука колкото на живота, толкова и за живота. А животът върви и не чака; той повелително налага своите необходимости.
Тая е причината, дето и настоящият труд излиза в тоя вид и обработка. Той е предназначен за широките кръгове на нашата интелигенция.