Средновековните скални манастири по река Бели Лом, Боян Трантеев, Владимира Трантеева-Митева, СамИздат, 2008

Средновековните скални манастири по река Бели Лом

Автор: Боян Трантеев, Владимира Трантеева-Митева
Раздел: Българско Средновековие, Археология
Издателство: СамИздат
Народност: българска
Преводач: Радка Андреева
ISBN: 9789548827041
първо издание, 2008 год.
меки корици, 152 стр.
Цена: 8,00 лв

С увод на английски език.

Средновековните скални обители рядко са били обект на комплексно изследване от група специалисти. Тяхното местоположение и трудна достъпност възпрепятствуват изследователите. Ето защо задълбочените комплексни проучвания на този вид археологически обекти са епизодични. Те са свързани предимно с изследвания върху стенната живопис и епиграфския материал, поради оскъдната археологическа информация за този вид недвижими паметници на културата. При теоретичния анализ на специализираните археологически и спелеоложки публикации за скалните обители по р. Бели Лом и проверка, а данните на място се установи, че съществуват трудности при локализацията на отделните обекти.
В настоящата публикация е допълнена, преработена и интерпретирана известната досега специализирана информация за скалните параклиси и килии по течението на р. Бели Лом, между градовете Сеново и Цар Калоян. Описани са отделните обекти и е събран епиграфският и археологически материал за скалните обители, разположени в карстовите масиви по р. Бели Лом, а именно: Манастира, Чеснова канара, Срещу Чакър Канара, Чакър канара - с. Кривня (Русенска област,община Ветово), скалните комплекси Торлашки манастир и Църквата при гр. Цар Калоян (Разградска област, община Цар Калоян), както Сиври и Шанлък канара при гр. Сеново (Русенска област, община Ветово). В землището на гр. Ветово, в м. Калугерица, на десния географски бряг на реката, в скалния венец Дядо Иванова чука се намират три килии и комплекс от параклис и килия. Те са разположени срещу комплексите "Торлашки манастир" и "Църквата". Тази тяхна близост е причината да бъдат включени заедно с останалите скални обители в една публикация.
В глава първа е направена кратка типологическа характеристика на скалните средновековни обители в България и техните структурни елементи, според архитектурните им белези. В нея са уточнени и дефинирани някои понятия от терминологията, употребявана при описанието на средновековната "скална архитектура".
В глава втора е изяснен историческият контекст на съществуването на скалните обители в Североизточна България, като е направен опит да бъде изяснена причината за отсъствието на гъста църковна мрежа през средновековието и османското господство.
В началото на трета глава е направен преглед и анализ на съществуващите публикации за скалните обители по р. Бели Лом. Накратко е засегната и физикогеографската и геолого-тектонска характеристика на района, като предпоставка за тяхното местоположение.
В глава четвърта е направено описание на отделните обекти в карстовия район и откритите в тях епиграфски и археологически материали. След направения анализ на скалните надписи, гравюри и археологически находки, въз основа на резултатите от археологическите проучвания и теренни обхождания са определени хронологическите граници на функционирането на скалните манастири и килии. Съобразно архитектурните признаци и сведенията от скалните надписи е предложена типологическа класификация на средновековните обители и структурните им елементи.
В Заключението са обобщени резултатите от изследването на скалните обители по р. Бели Лом. Потърсена е връзката между манастирските и килийни комплекси с близките до тях средновековни селища и крепости.
Главите 1, 3, 4 и Заключение съдържат част от изследванията върху средновековните скални обители в България и проучванията на средновековните скални манастири по р. Бели Лом на Б. Трантеев. Глава 2 - Скалните обители в Североизточна България е написана от Вл. Трантеева-Митева.
Искрени благодарности дължим за помощта при теренните обхождания и допълване на информацията за изследваните обекти на историка Цани Генчев от Регионалния исторически музей - гр. Разград, както и на завеждащия Главната картотека на българските пещери при Българската федерация по спелеология Здравко Илиев за сътрудничеството.