Татар Пазарджик (дн. гр. Пазарджик) е един от онези градове в България, които са създадени и се развиват през периода на османското владичество, на място, където средновековно българско селище не е съществувало. Основан от малка татарска колония в края на XIV в., на пресечната точка на две реки и две значими пътни артерии, на града е отредено да просперира и бързо се превръща в едно от най-важните селища в българска Тракия. Неговата динамична и любопитна история обаче все още остава в сянката на по-големия му съсед Пловдив, привлякъл в по-голяма степен вниманието на историците.
Тази книга третира различни аспекти от историята на гр. Пазарджик в периода ХV-ХVІІв. Започвайки с дискусия за точната дата на основаването на града, авторът предлага нова хипотеза, според която досегашните изследвания са обрекли Пазарджик на близо век „загуба" от собствената му история. Книгата проследява сложната метаморфоза и превръщането на малкото провинциално градче, фокусирало вниманието на могъщите акънджийски предводители, в типичен османски град, който се издига до център на собствена административна единица и се изправя като конкурент на Пловдив в областта. Започнал съществуването си като място, населено изцяло с мюсюлмани, Пазарджик привлича първоначално незначителна християнска колония, която бързо се увеличава, набира мощ и през XVII в. издига първата църква в града. Книгата предлага на читателското внимание и превод на значителен брой внимателно подбрани османски документи от архивите в България и Турция, които представляват стабилна основа за бъдещи още по-задълбочени проучвания на историята на гр. Пазарджик през първите няколко века османска власт. Изследванията и документите могат да бъдат полезни както на специалистите историци, така и на краеведите и любителите на история.
