|
|
| Нашата
препоръка |
 |
|
Принос към историята на Трявна и Тревненския край
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
История на Венеция
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Животното, което следователно съм
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| Психология и алхимия
|
 |
Автор: Карл Густав Юнг
Раздел: Психология - теоретични работи, направления
Издателство:
ЕА - Плевен
Народност: швейцарскa
Преводач: Стефан Шаранков, Марина Бояджиева
ISBN:
първо издание, 2001 год.
меки корици,
565 стр.
Цена:
13,70 лв (7.00 €) 
|
Карл Густав Юнг доказва, че достъпните за наблюдение феномени на несьзнаваното, а именно сънищата и виденията, пораждат образни връзки, каквито се срещат и в символиката на алхимията. Това открива възможност да се разберат загадъчните „херметически" идеи, които се характеризират в еднаква степен с паралелизъм и противоположност на основните християнски представи. На паралела, който алхимията прекарва между своя „философски камък" и Христа, е посветено изчерпателно изследване.
В „Спомени, сънища, размисли" Юнг дава сведения за работата си върху „Психология и алхимия", която го е дължала в напрежение повече от едно десетилетие: Твърде скоро разбрах, че аналитичната психология има удивително сходство с алхимията. Практическото познание на алхимиците бе моето практическо познание, а техният свят до известна степен бе и мой свят. Разбира се, за мен това беше идеално откритие, тъй като по този начин бях намерил историческия еквивалент на моята психология на несъзнаваното. Сега тя получи своята историческа основа. Възможността за сравняване с алхимията, както и духовният континуитет, простиращ се чак до гностицизма, й дадоха субстанцията. Заниманията ми със старите текстове сложи всяко нещо на мястото му: образния свят на въображението, материала от опита, който бях събрал в своята практика, както и изводите, които бях извел от нея. Сега вече започнах да разбирам какво означават съдържанията в исторически смисъл. Схващането ми за типичния им характер, което се бе изградило в мен още когато изследвах митовете, се затвърди. Първообразите и същността на архетипа заеха централно място в изследванията ми и аз разбрах, че без история няма психология, а още по-малко - психология на несъзнаваното.
|
|
|
