Дали съм се замислял има ли грях?
Никога. Да допусна съществуването му
означаваше да се превърна в гнил пън,
да престана да виждам, да дишам.
Мушиците, които по здрач плуваха из въздуха,
бяха точно толкова невинни, колкото и аз,
птиците, които ги гонеха неистово,
бяха зверове в сравнение с мен...
