Български книжици
гр. София, ул. Аксаков 10
 
Раздели
Полезни връзки
Национална Библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
Дюкян Меломан
Словото - българска вируална библиотека
Фондация "Елизабет Костова"
Вестник "Култура"
Антикварен магазин "Светлоструй"
Вестник "Литературен вестник"
НАБИС
Facebook - Български книжици

 

Нашата препоръка
Преходно време. Личности, идеи, събития. Договореният преход в България: Книга 1
Душа в душата. Спомени за Вера Мутафчиева
Този търпелив лабиринт от линии
Критика и хуманизъм, 2001/ книжка 12, брой 3 
Автор: Колектив
Раздел: Философия - сборници, Теория на културата
Издателство: Фондация за хуманитарни и социални изследвания
Народност: българска
ISBN:
първо издание, 2001 год.
меки корици, 298 стр.
Цена: 7,00 лв  
Тема на броя:
Митовете в историята и историографита

СЪДЪРЖАНИЕ

Вместо уводни думи

Митовете в историята и историографията Мария Тодорова
Лична, колективна и професионална памет: ислямизацията като мотив в българската историография, литература и кино
Десислава Лилова
Популярният протонационализъм на българите
Чавдар Маринов
За лъжите на македонизма и митовете за българщината в Македония
Росица Генчева
Видими митове: българските езикови
карти през втората половина на 20 век
Жулиета Величкова-Борин
За образованието без сълзи
или митът за „добрия метод”
Стойчо Грънчаров, Антонина Кузманова
Митове и външнополитически програми на балканските национални държави до Първата световна война

Митовете на национализма Ненад Мишчевич
Въобразени общности и национални митологии
Иван Чолович
Националният мит и отговорността
Кевин Адамсън
Символизъм на суверинитета и политическите
граници в румънската политика 1944-1989

Паметта и историята
Пол Рикьор
Писането на историята и представянето на миналото
Пиер-Антон Шардел
Писменото свидетелство и опита от Аушвиц в историята на XX век: Прочит на Примо Леви и на Джорджо Агамбен
Нина Леонард
Немски места на спомените

Актуално
Тони Джуд
Америка и войната
Моник Канто-Шпербер
Терор, който не можем да оправдаем
Умберто Еко
По повод западното „превъзходство” Веселин Стойнев
Нормализацията на феномена Симеон II

Арт пространства
Борис Мисирков, Георги Богданов
Нова митология

Рецензии
Милена Якимова
Раждането на гражданска култура между карнавала и пародията
Йордан Ефтимов
След превода на теорията
Авторите в броя

УВОДНИ ДУМИ
В една от новелите на Волтер - Жано и Колен - обсъждайки ползата от различните видове познание, героите стигат и до историята: „Цялата стара история се състои (...) от нагласени басни; а колкото до модерната история, тя е такъв хаос, в който никой не може да се оправи”. Оттук следва и заключението: „само задушават ума на децата с купища безполезни знания”. Въпросът за ползата и вредата от историята, за познавателната стойност на историческото познание е въпрос, който постоянно се поставя, постоянно получава едно или друго временно решение, без като че ли да може да разчита на окончателно решение. Какво е мястото на историята в координатната система, в единия край на която е чисто обективното, неутрално, истинно познание, а в другия - митовете, легендите, преднамерените манипулации и фалшификации, маскирани с претенцията за научност? Така поставен въпросът е абстрактен и безполезен, доколкото историята не е по-близо или по-далеч от единия или другия полюс, тя постоянно и винаги се отнася и към двата полюса едновременно. За историята митовете са това, което за хуманитарните науки въобще са всекидневното мнение, предубеждението, идеологията -неизбежен и непреодолим двойник, който те постоянно трябва да дефинират, от който постоянно трябва да се разграничават, който трябва да разкриват и изобличават. Затова и въпросът „къде са митовете?” няма категоричен отговор. Митовете са навсякъде - и в историята, и в историографията. Самата историография може да руши митовете, но може и да ги възпроизвежда, усилва и легитимира, придавайки им научна форма. Границата между митотворчество и демитологизация не е зададена априори, затова е и така важна. Ако историята като научна дисциплина се отличава от митотворчеството, то едва ли е по силата на сигурната „истина”, която противопоставя на заблудата, а по-скоро по силата на много по-несигурното в резултатите си „намерение за истинност” (по думите на Пол Рикьор). Ако митовете са началото, изходната точка, то историографията е намерението за преодоляване на митовете, за завоюване на по-обективно и по-безпристрастно знание. Именно това несигурно, успешно или безуспешно намерение е в нашия фокус. Как историографията и в частност българската историография защитава и запазва претенцията си за научност пред съмнението в митотворчество? В какво се състои научната и хигиена? - това са въпросите, които са в основата на настоящия брой на списание „Критика и хуманизъм” Митовете в историята и историографията.
Търсене     
 
Важни Новини
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2018 г.
Още...
Регистрирани потребители
Име:

Парола:


>> Регистрация
Новини
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2018 г.
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2017г.
Класация 50-те най-продавани книги в „Български книжици” за 2016г.
Светли празници!
Годишна класация 2015г.
Още новини...
10 най-продавани книги за месеца
1. Серотонин
2. Само трайните неща
3. Социология на господството
4. Пътешествие по Източна Европа
5. Рилският светец
6. Живот в скалите
7. Лекции по Антична култура
8. Добрата страна на нещата. Сборник разкази
9. В памет на паметта
10. Чуждопоклонничеството и българските национални интереси Т.1: Българо-Руските отношения.

    © 2003 - 2012 Български книжици, office@knigabg.com